Начало  Актуално  Патрон   Галерия  Контакти

 

 

За нас

o    История и традиции
o   
Ръководство
o    Педагогически персонал
o    Педагогически съветник
o    Ученически съвет
o   
Училищно настоятелство
o    Униформи
o    Нашите успехи

 

Учебна дейност

График на учебното време
НВО

Виртуална библиотека
Училищна документация

Бланки на документи
Проекти

Иновативно училище

Училищна база
Прием

За нас

История
Ръководство
Педагогически персонал
       

Педагогически съветник
Обществен съвет

Училищно настоятелство

Униформи

Изяви на учители 

Изяви на ученици 

Вестник "Слънчогледи" 

Счетоводен отчет

Обществени поръчки
 

Полезни връзки

МОН
РУО Стара Загора
Община Стара Загора
ЗНАМ.bg
Уча се
BG учители

 

Назад

 

Литературна дейност

                През 1894 г. се появяват първите му печатни произведения. Печата в сп. "Дело" №9 1895 г. По-късно се свързва с кръга "Мисъл", в лицето на д-р Кръстев и П. П. Славейков, което спомага за израстването му като творец. Сътрудничи с всички литературни периодични издания. През 1896 г. излиза първата му стихосбирка “Песни и въздишки”, която има шумен успех. Завършва гимназия в София. Започнал пътя си в литературата с преводи от Надсон и Плешчеев, Христов продължава да превежда Едмон Ростан, М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки и др. През 1897 г. придружава Пенчо Славейков в Лайпциг, същата година излиза втората му стихосбирка “Трепети”. Излиза третата му стихосбирка “Вечни сенки”. През 1901 г. излиза четвърта поетична книга “На кръстопътът”. Шумният успех на двете му лирически книги му спечелва покровителството на  Иван Вазови на пр. Иван Шишманов тогавашен министър на народното просвещение и с техните протекции е назначен за библиотекар, отначало в Университетската , а по-късно в Софийската народна библиотека. През 1903 г. излиза стихосбирката “Избрани произведения” с предговор от Иван Вазов, който го провъзгласява за най-талантливия млад поет. По това време Кирил Христов вече е популярен автор, един от строителите на модерната българска литература, с шумна слава, с признание за класик от литературната критика. Той е първият голям поет след Вазов. Въвежда интимната лирика и една разкрепостена личност, изпълнена с жизненост, чиято природата образува едно цяло с душата. През 1906 г. е командирован в Германия, където попада под влиянието на немския модернизъм. На следващата година при Университетската криза, причинена от студентска обструкция против княз Фердинанд е назначен за доцент по българска и италианска литератури в Софийския университет. Командирован е на специализация в Париж, но след връщането на старите професори в университета е принуден да приеме мястото на прогимназиален учител. През тези години излизат “Самодивска китка” - сборник лирически откъси, написани в духа на народната песен, цикъла “Леонардо да Винчи”, стихосбирките “Химни на зората”, “Слънчогледи”. Най-интензивният му творчески период е 1912 - 1918 г. с излизането на стихосбирките “Къмъ Цариградъ”, На ножъ”, “Победни песни”; драмите “Боянъ Магесникъ”, “Ръченица”, “Охридска девойка”; сборника военни разкази “Огненъ път”, сборника статии “Бурни години”. Заради приповдигнатия патриотизъм Кирил Христов, който подписва някои от творбите си Кирил Татаробългарски е обвинен в шовинизъм и си спечелва много неприятели.
В периода 1919 - 1921 г. излизат томът “Разкази”, романът “Тъмни зори”, “Празникъ въ пламъци” (драматични поеми). През 1923 г. се установява в Лайпциг, по-късно в Йена. През 1929 г. се заселва в Прага, където наред с литературните си занимания чете лекции в Карловия университет. През октомври 1929 г. излиза най-патриотичната му творба “От нация към раса” (“Училищенъ прегледъ, бр.8, октомврий 1929). Назначен е за учител в Първа мъжка гимназия и прекомандирован в чужбина. В периода 1928 - 1930 г. работи върху голямата си поема-епос в три части - “Чеда на Балкана”, придружена от авторов коментар “Предисторията на Чеда на Балкана”. През 1937 - 1938 г. излизат стихосбирката “Вълноломъ”; драмата “Откривател” - първата българска научно -фантастична драма за млад български учен, открил тайнствени „сини лъчи". След завръщането му в България излизат драмата “Майсторъ и дяволъ”, студията “Какъвъ е българинътъ”, сборник стихове и разкази “Простори”, стихосбирките “Игра надъ бездни” и “Последни пожари”, голямата му мемоарна книга “Затрупана София”. До последните си дни работи над спомените “Време и съвременници” - уникален документ за литературните и обществени нрави в България.
Известен е сред съвременниците си като автор на множество епиграми.

 

Назад