Начало  Актуално  Патрон   Галерия  Контакти

 

 

За нас

o    История и традиции
o   
Ръководство
o    Педагогически персонал
o    Педагогически съветник
o    Ученически съвет
o   
Училищно настоятелство
o    Униформи
o    Нашите успехи

 

Учебна дейност

График на учебното време
НВО

Виртуална библиотека
Училищна документация

Бланки на документи
Проекти

Иновативно училище

Училищна база
Прием

За нас

История
Ръководство
Педагогически персонал
       

Педагогически съветник
Обществен съвет

Училищно настоятелство

Униформи

Изяви на учители 

Изяви на ученици 

Вестник "Слънчогледи" 

Счетоводен отчет

Обществени поръчки
 

Полезни връзки

МОН
РУО Стара Загора
Община Стара Загора
ЗНАМ.bg
Уча се
BG учители

 

Назад

 

Биографични бележки

      Кирил Христов Генчев (23. 06. 1875 г., Стара Загора - 7.11.1944г., София). Учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети Данте, Дж. Леопарди, Дж. Кардучи, Л. Стекети, Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897-98 живее в Неапол и Лайпциг. Учител в Шумен (1900), през 1901 е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира сп. "Наш живот". През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия". През 1922 напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938.
Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи от С. Я. Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през 1895 в сп. "Дело" (№ 9). Сътрудничи на всички литературни периодични издания. Пише стихове в социален дух, които разкриват влиянието на народническата и соц. литература върху него. Скоро настъпва идеен прелом - Xристов се свързва с кръга "Мисъл" (д-р Кръстев и П. П. Славейков), където адмирират и утвърждават литературния му талант. Кирил Христов е първият български поет, който си позволява да заяви за себе си, да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада на любовта, да й даде право на съществуване в литературата, да възпроизведе природата в нейната подвижност и променливост, пълна с живот, творяща във вечна хармония със себе си. Първичен и непосредствен, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора и изнеженост. Езикът му е предметен, земен, веществен, но почти непригоден за по-сложни психологически изяви. Един от източниците на творчеството му е народната песен, но в нея той не търси етически и философски стойности, а жизнерадост, красота и здраве. В епическите жанрове лирикът Xристов няма особени успехи, макар че "Русалка" и "Гюргя" са сред най-хубавите балади в българската литература - в тях той се издига над лиричния си субективизъм и стига до сливане с народностната етична представа. През 90-те г. Xристов се вписва в настроенията на обществото, изживяващо последните трепети на патриархалното си съзнание, и става изразител на една обществена необходимост, но по-късно изостава от развитието на националната литература. През Балканската война възпява военната доблест на народа, но в екзалтираните си стихове невинаги отличава истинския патриотизъм от шовинизма; в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд. Упрекван в липса на идеали, Xристов се насочва към сатиричната поезия, която вътрешно не му е присъща ("Полковник Джамбазов", "Орала мухата на вола на рогата"). Връща се към миналото, опитва се да реши големите национални и културни проблеми на българина - епопеята "Чеда на Балкана". Краят на I световна война носи на Xристов разочарования и покруса. Творбите му от този период (поезия, романите "Тъмни зори" и "Мечтатели") са бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат неоспоримо значение. Превежда драмата "Сирано дьо Бержерак" от Е. Ростан, стихотворения от М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, Я. П. Полонски, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки, П. Безруч, И. Хора и др.

 

Назад